Седя уморена и бледа

23.09.2022 г., 17:38 ч.

Поезия » Друга

160 0 0

Седя уморена и бледа
на прага на свойта душа,
възпирам болезнени чувства,
заровени тъмни слова.
Увличам се, после затъвам,
залитам в реалност и сън.
Усмихвам живота по чудо,
преплитам безумност и шум.
Проплаква отнякъде птица,
прелита над мен без крила,
изгубена в себе си плавам,
спасявам парчета следа.
Пречупена днес аз оставам,
пътувам към свойта съдба.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Седя уморена и бледа

Свързани произведения

Коментари

Предложения