Сега се чудя как останах жив

СЕГА СЕ ЧУДЯ КАК ОСТАНАХ ЖИВ

... не знам с финес, със грохот или в ужас аз изживях живота си до днес – 
във Храма на Поезията служа – във който кротко Бог ми каза: – Влез! 
Запалих свещ – и ничком пред амвона молитвата си тиха промълвих – 
и всяка дума бе за мен икона! – безмълвница във моя светъл стих. 
Във него пях и плаках, и се молех – поне преди финалната черта 

дано за всички хора да е пролет! – и слънчице да грейне над света.
Побратим на Египетските мумии, по-лек дори и от глухарчен пух, 
дали Бог чу заветните ми думи? Или ме гледа все тъй ням и глух? 
Доде дланта свещичката ми парва – и пламва ми последният молив,
в Поезията – ужас мой и карма! – сега се чудя как останах жив.

22 април 2025 г. 
гр. Варна, 18, 30 ч.