СЕГА СЕ ЧУДЯ КАК ОСТАНАХ ЖИВ
... не знам с финес, със грохот или в ужас аз изживях живота си до днес –
във Храма на Поезията служа – във който кротко Бог ми каза: – Влез!
Запалих свещ – и ничком пред амвона молитвата си тиха промълвих –
и всяка дума бе за мен икона! – безмълвница във моя светъл стих.
Във него пях и плаках, и се молех – поне преди финалната черта
дано за всички хора да е пролет! – и слънчице да грейне над света.
Побратим на Египетските мумии, по-лек дори и от глухарчен пух,
дали Бог чу заветните ми думи? Или ме гледа все тъй ням и глух?
Доде дланта свещичката ми парва – и пламва ми последният молив,
в Поезията – ужас мой и карма! – сега се чудя как останах жив.
22 април 2025 г. ...