Сега се чудя как останах жив
СЕГА СЕ ЧУДЯ КАК ОСТАНАХ ЖИВ
... не знам с финес, със грохот или в ужас аз изживях живота си до днес –
във Храма на Поезията служа – във който кротко Бог ми каза: – Влез!
Запалих свещ – и ничком пред амвона молитвата си тиха промълвих –
и всяка дума бе за мен икона! – безмълвница във моя светъл стих.
Във него пях и плаках, и се молех – поне преди финалната черта
дано за всички хора да е пролет! – и слънчице да грейне над света.
Побратим на Египетските мумии, по-лек дори и от глухарчен пух,
дали Бог чу заветните ми думи? Или ме гледа все тъй ням и глух?
Доде дланта свещичката ми парва – и пламва ми последният молив,
в Поезията – ужас мой и карма! – сега се чудя как останах жив.
22 април 2025 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
