31 окт. 2006 г., 01:42

Сега ще ме стопиш

910 0 0

 

Сега ще ме стопиш -

кристалче лед във палещия дъх

на старата камина.

 

Усмихваш се, а се тревожа,

Дали усмивката ти казва:

“C'est la vie”
и право във стената се разбива.

Дали в смарагдов камък

се прикри
мълчанието,

шлифовано, за да пестиш мечти.

Дали надежда листопадна измори

сърцето ти да моли и прости,

от хиляди осъмнали луни

и танците безумни на съдбата?

Дали сега очите ти ще се окъпят

с Реквиема - финалния акорд

на прашен сън?

Дали?

 

Сега ще ме стопиш,

В сълзата пареща ще се изплъзна аз...

А после с димната въздишка към небето...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Карадобрев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...