Сега всички са поети
Сега всички са поети...
Мина почти век и половина
откакто и последният монтьор
захвърли чука,
грабна молив
и написа първия си стих -
нещо за:
пелин,
мотор,
статив
и щука...
Сега всички са поети.
И всяка дума е куплет,
всеки стон се бори с мелници,
всеки вик създава светове,
всеки поглед беси мързеливи делници.
Всеки!
Паст.
Резец.
Стомашен сок.
Всеки сдъвка някой.
Хоп!
Вовеки.
И ето, всички са поети!
Да! Мина почти век и половина
откакто и последният монтьор
захвърли чука,
грабна молив
и написа първия си стих.
Питам: Нямаше ли някой да го спре!?
По дяволите!
Някой -
който и да е!
Но е твърде късно вече.
Монтьорите прописаха бензинови сонети
и оставиха чуковете
на поетите,
които яростно заблъскаха
по смислите изсъхнали на думите,
докато не остана и един здрав пръст.
Последният здрав,
преди да се превърне в сол,
бе среден...
Изхрущя във без-значение и млъкна...
... сега всички са поети.
© Цветозар Цаков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Причината...Останали без работа
(докато чуковете им ръждясваха)
прописаха и книги наиздаваха,
които не пропиха се и не изпсихясаха...
Поезията им запази разума
и вдигна самочувствието им до Бога.
Цената - днес поезията няма я
а има думи на хартия много...
-
И аз те поздравявам за стиха! Така е навсякъде има и оригинали и копия!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
/като мен/, но... всички всеки ден редят куплети.
Защо ли?
Мда... пишем всички без да сме посещавали литературни школи.
И наистина има много буламач и помия,
ноооо... кой вместо драгият читател трябва да е критикът, който да извика - "Спри я!"