Сега всички са поети
Сега всички са поети...
Мина почти век и половина
откакто и последният монтьор
захвърли чука,
грабна молив
и написа първия си стих -
нещо за:
пелин,
мотор,
статив
и щука...
Сега всички са поети.
И всяка дума е куплет,
всеки стон се бори с мелници,
всеки вик създава светове,
всеки поглед беси мързеливи делници.
Всеки!
Паст.
Резец.
Стомашен сок.
Всеки сдъвка някой.
Хоп!
Вовеки.
И ето, всички са поети!
Да! Мина почти век и половина
откакто и последният монтьор
захвърли чука,
грабна молив
и написа първия си стих.
Питам: Нямаше ли някой да го спре!?
По дяволите!
Някой -
който и да е!
Но е твърде късно вече.
Монтьорите прописаха бензинови сонети
и оставиха чуковете
на поетите,
които яростно заблъскаха
по смислите изсъхнали на думите,
докато не остана и един здрав пръст.
Последният здрав,
преди да се превърне в сол,
бе среден...
Изхрущя във без-значение и млъкна...
... сега всички са поети.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветозар Цаков Всички права запазени
