19 июн. 2008 г., 13:18

сеизмично

969 0 17

път без посоки

посоки без дни

дни без условия

навярно горчи

 

щастия неми

отвътре разчупени

не възприемат

кръвта ми продупчена

 

тесни галерии

в мозъци ярки

казват на времето

да се разпадне

 

глухо извикани

тръпнещи спомени

ще се измолят

в илюзии вдлъбнати

-------

 

жарка пещта

ще те глътне отново

прясната нощ

ще те черпи с отрова

 

викай навременно

моля те синтия

после заспивай

и знай че си ничия

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....