път без посоки
посоки без дни
дни без условия
навярно горчи
щастия неми
отвътре разчупени
не възприемат
кръвта ми продупчена
тесни галерии
в мозъци ярки
казват на времето
да се разпадне
глухо извикани
тръпнещи спомени
ще се измолят
в илюзии вдлъбнати
-------
жарка пещта
ще те глътне отново
прясната нощ
ще те черпи с отрова
викай навременно
моля те синтия
после заспивай
и знай че си ничия
© Геновева Христова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
