Jun 19, 2008, 1:18 PM

сеизмично

  Poetry » Other
967 0 17

път без посоки

посоки без дни

дни без условия

навярно горчи

 

щастия неми

отвътре разчупени

не възприемат

кръвта ми продупчена

 

тесни галерии

в мозъци ярки

казват на времето

да се разпадне

 

глухо извикани

тръпнещи спомени

ще се измолят

в илюзии вдлъбнати

-------

 

жарка пещта

ще те глътне отново

прясната нощ

ще те черпи с отрова

 

викай навременно

моля те синтия

после заспивай

и знай че си ничия

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...