19 jun 2008, 13:18

сеизмично

  Poesía » Otra
970 0 17

път без посоки

посоки без дни

дни без условия

навярно горчи

 

щастия неми

отвътре разчупени

не възприемат

кръвта ми продупчена

 

тесни галерии

в мозъци ярки

казват на времето

да се разпадне

 

глухо извикани

тръпнещи спомени

ще се измолят

в илюзии вдлъбнати

-------

 

жарка пещта

ще те глътне отново

прясната нощ

ще те черпи с отрова

 

викай навременно

моля те синтия

после заспивай

и знай че си ничия

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...