19 jun 2008, 13:18

сеизмично

  Poesía » Otra
973 0 17

път без посоки

посоки без дни

дни без условия

навярно горчи

 

щастия неми

отвътре разчупени

не възприемат

кръвта ми продупчена

 

тесни галерии

в мозъци ярки

казват на времето

да се разпадне

 

глухо извикани

тръпнещи спомени

ще се измолят

в илюзии вдлъбнати

-------

 

жарка пещта

ще те глътне отново

прясната нощ

ще те черпи с отрова

 

викай навременно

моля те синтия

после заспивай

и знай че си ничия

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...