27 янв. 2012 г., 11:18

Сексът и гладът

1.8K 0 27

СЕКСЪТ И ГЛАДЪТ

 

Естествен мургав тен.

Косата ù е черна.

Живее ден за ден.

Обича ефимерно.

 

Пристегнат минижуп.

Чорапи на решето.

Навънка - кучи студ.

Гротеска, общо взето,

 

е тя и тоя хал,

лишен от капка смисъл.

Завива в своя шал

живота си вмирисан.

 

И своите очи,

в които няма нищо.

Ни музика, лъчи...

Един лъч само скришно

 

проблясва в късен час,

когато се завръща

и чува детски глас

в прихлупената къща.

 

Детето не заспива,

то чака своя лъч.

А мама го прикрива

и дави в капки злъч.

 

Защото онзи срам

не е съвсем изчезнал.

Гори, догаря там -

в душата ù заседнал.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Алина Стоянова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжна картинка, но майсторски описана съдба!
  • Колко тъжно и истински е описано всичко... Очите ми се насълзиха при мисълта за всички онези момичета, чиито прототип е лирическата героиня. Жалко за обществото, жалко за неизживяната младост, жалко за нас самите...
    Сърдечен поздрав, отново прекрасна творба, която занимава съзнанието на читателя дълго след края на произведението!
  • "Завива в своя шал
    живота си вмирисан.

    И своите очи,
    в които няма нищо."

    Поздравления (и за оригиналното заглавие)!

  • Трогателна картина, реализъм до болка и поздрав с поклон от Баткото!
  • Алина, както винаги оригинална идея и картинен реализъм!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...