Казах "Довиждане" на нравите.
На старите, на новите и... твоите.
Побягнах, но се спрях задъхана –
глезените ме боляха от оковите.
Обърнах се и забравих накъде съм тръгнала.
Заблудих се; не разбрах, че се е съмнало.
А свободата беше кърваво-солена.
Върнах се и сложих си оковите смирена.
© AbyssDevourer Все права защищены
А ти опитай пак. И този път не си слагай нови окови .
Поздрав