yotovava (Валентина Йотова)
2511 20987
30 июл. 2013 г., 21:16

Селото на слепите старци 

  Поэзия » Философская
933 4 15

По хълма Бог се спусна с колело,
ветрееше се бялата брадица.
И надвечер поспря в селце едно,
непрелетяно – даже и от птица.

А къщиците с хлътнали врати –
като слепци, приседнали на припек,
приветстваха с беззъбите усти
излъгалия се да мине скитник.

Тук ехото за първи път дочу –
Всевишният как влиза през джамлъка,
как пие дъжд от гнилия олук
или с теслата в плевнята си щъка.

А старците – по-бели от варта,
отдавна лизнала с език стените –
как тропат върху пустия мегдан
хорото си унило – и го викат.

Ведрата си как хвърлят към нощта,
от звездната водица да си гребнат,
и кладенец – обърнат към смъртта –
присмива се коварно – и ги дебне.

Държат се с разтреперана ръка,
потънали в мрачища пепеливи,
защото Бог ще спи до сутринта.
И молеха се да не си отива.


 

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??