На двора - пролетно вълшебство
рисува форми причудливи,
с боички от щастливо детство,
върху платно от случки живи.
Игра на жмичка, първа Обич,
безброй несбъднати мечтания;
игри и глъч до късна доба,
са на щрих единствен разстояние.
И вятър закачлив замита
под нагиздените клони
на чезнещият мраз следите
с копнежен аромат отронен.
Над рамото ми, дяволито
наднича Пролет нежнолика
и знам, когато ми е сиво,
по име, в цвят ще ме повика.
Кирето, 11.03.2023 г., Бургас
© Кирил Ганчев Все права защищены