Valens (Валентина Лозова)
127 568
25 мая 2012 г., 13:54

Сенокос 

  Поэзия » Другая
605 0 5

Сенокос е. Ухае на зелени треви.

Аз потъвам в омая, а пък тях ги боли.

Съска гневно косата, реже тънки стъбла

и затръшва вратата към живот, светлина.

Едни падат на хълбок, други в пръст - по очи,

ала все тихомълком  молят Бог, да прости.

 

Аз вървя по тревата с малки боси пети

и погалил ме вятър, във къдрица се скри.

Ех, дете съм! Не зная... Вдишвам с пълни гърди

и от мене безкрайна, нежна радост струи.

После, сякаш пораснах, но и тъй не разбрах,

как съдбата безгласно беше вплела ме с тях.

 

И когато към мене се насочи коса,

литнат думи студени, заклюкари оса

и във миг се окаже, че съм много сама -

скача вярната стража - силни, здрави стъбла,

този спомен далечен - сенокос и треви,

в детска рокля облечен, над мен винаги бди.

© Валентина Лозова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??