Valens (Валентина Лозова)
127 568
May 25, 2012, 1:54 PM

Сенокос 

  Poetry » Other
606 0 5

Сенокос е. Ухае на зелени треви.

Аз потъвам в омая, а пък тях ги боли.

Съска гневно косата, реже тънки стъбла

и затръшва вратата към живот, светлина.

Едни падат на хълбок, други в пръст - по очи,

ала все тихомълком  молят Бог, да прости.

 

Аз вървя по тревата с малки боси пети

и погалил ме вятър, във къдрица се скри.

Ех, дете съм! Не зная... Вдишвам с пълни гърди

и от мене безкрайна, нежна радост струи.

После, сякаш пораснах, но и тъй не разбрах,

как съдбата безгласно беше вплела ме с тях.

 

И когато към мене се насочи коса,

литнат думи студени, заклюкари оса

и във миг се окаже, че съм много сама -

скача вярната стража - силни, здрави стъбла,

този спомен далечен - сенокос и треви,

в детска рокля облечен, над мен винаги бди.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??