Сензация сме за света

14 янв. 2020 г., 20:51

Поэзия

565 0 3

Висят суджуци по простори.
На празници не се пере!
Окото с гледката се бори.
Навсякъде мезе, мезе...

В орисаната беднотия
и на просторното въже,
суджуци с пастърми се трият
и няма място за пране.

Стада навярно са изклани
единствено за онзи блок.
Такава гледка бе и лани,
о, ненаситен мой народ.

Сълзи напират ми в очите,
замислен в гледката въобще.
Суджуци са ни днес мечтите,
щом спомените са прасе.

Макар със празни портмонета,
ще чакаме зеленина
със окачените мезета.
Сензация сме за света!

ИнаКалина

2020-01-15T02:05:28+02:00

Какво им е на суджуците?... Сензация сме, щом можем да си ги правим и не мислим, че растат в опаковки.
Петър1 (Петър Димитров)

2020-01-15T01:52:24+02:00

Това за мезетата ми хареса, в първия куплет. И като цяло е добро. Обаче, на света хич не му пука за нас и нашите мезета, никаква сензация не сме, поне не с това. От позицията на много обикалял го твърдя. 😎
А, и моите мечти не са суджуци, пък нали и аз съм българче. Може би циганската мечта е суджук и чеверме? Да ми бъде простен сарказмът, но познавам и българи с истински мечти. И те познават други, и така. За дребните души никак не ми е жал, те са си направили избора отдавна: мезе.
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-01-14T21:17:57+02:00

Да..