Сензация сме за света
Висят суджуци по простори.
На празници не се пере!
Окото с гледката се бори.
Навсякъде мезе, мезе...
В орисаната беднотия
и на просторното въже,
суджуци с пастърми се трият
и няма място за пране.
Стада навярно са изклани
единствено за онзи блок.
Такава гледка бе и лани,
о, ненаситен мой народ.
Сълзи напират ми в очите,
замислен в гледката въобще.
Суджуци са ни днес мечтите,
щом спомените са прасе.
Макар със празни портмонета,
ще чакаме зеленина
със окачените мезета.
Сензация сме за света!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
