Сензация сме за света
Висят суджуци по простори.
На празници не се пере!
Окото с гледката се бори.
Навсякъде мезе, мезе...
В орисаната беднотия
и на просторното въже,
суджуци с пастърми се трият
и няма място за пране.
Стада навярно са изклани
единствено за онзи блок.
Такава гледка бе и лани,
о, ненаситен мой народ.
Сълзи напират ми в очите,
замислен в гледката въобще.
Суджуци са ни днес мечтите,
щом спомените са прасе.
Макар със празни портмонета,
ще чакаме зеленина
със окачените мезета.
Сензация сме за света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
