14.01.2020 г., 20:51 ч.

Сензация сме за света 

  Поезия
564 0 3

 

Висят суджуци по простори.
На празници не се пере!
Окото с гледката се бори.
Навсякъде мезе, мезе...

 

В орисаната беднотия
и на просторното въже,
суджуци с пастърми се трият
и няма място за пране.

 

Стада навярно са изклани
единствено за онзи блок.
Такава гледка бе и лани,
о, ненаситен мой народ.

 

Сълзи напират ми в очите,
замислен в гледката въобще.
Суджуци са ни днес мечтите,
щом спомените са прасе.

 

Макар със празни портмонета,
ще чакаме зеленина
със окачените мезета.
Сензация сме за света!

 


 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Какво им е на суджуците?... Сензация сме, щом можем да си ги правим и не мислим, че растат в опаковки.
  • Това за мезетата ми хареса, в първия куплет. И като цяло е добро. Обаче, на света хич не му пука за нас и нашите мезета, никаква сензация не сме, поне не с това. От позицията на много обикалял го твърдя. 😎
    А, и моите мечти не са суджуци, пък нали и аз съм българче. Може би циганската мечта е суджук и чеверме? Да ми бъде простен сарказмът, но познавам и българи с истински мечти. И те познават други, и така. За дребните души никак не ми е жал, те са си направили избора отдавна: мезе.
  • Да..
Предложения
: ??:??