Серафим 3
641
0
0
Чезнат облак и мъгла,
отправям взор в небето,
теб съзирам там, ангел с крила,
утеха последна за поета,
що от живота е отчаян,
разочарован, угнетен,
що сал от тебе е омаян,
що с горчивина е напоен,
него владее го скръб,
напразно за лъчи бленува,
затуй не му обръщай гръб,
по тебе той тъгува.
Към него, моля те, полети,
та да сме само аз и ти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Все права защищены
