Серафим 3

Чезнат облак и мъгла,

отправям взор в небето,

теб съзирам там, ангел с крила,

утеха последна за поета,

що от живота е отчаян,

разочарован, угнетен,

що сал от тебе е омаян,

що с горчивина е напоен,

него владее го скръб,

напразно за лъчи бленува,

затуй не му обръщай гръб,

по тебе той тъгува.

Към него, моля те, полети,

та да сме само аз и ти...