Серафим 3
637
0
0
Чезнат облак и мъгла,
отправям взор в небето,
теб съзирам там, ангел с крила,
утеха последна за поета,
що от живота е отчаян,
разочарован, угнетен,
що сал от тебе е омаян,
що с горчивина е напоен,
него владее го скръб,
напразно за лъчи бленува,
затуй не му обръщай гръб,
по тебе той тъгува.
Към него, моля те, полети,
та да сме само аз и ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Всички права запазени
