Сесил
Парче подло олово свали от трона котешкия крал,
глухо забило се в плътта и отекнало в сърцето.
А страхливецът удобно зад храстите се сврял,
тържествуващо отправил крясък към небето.
Докато кръвта земята в черни багри още напоява,
той вече лъвската глава над бюрото си представя.
Последната искра в топлите кехлибарени очи угасва.
"Защо?" - въпрос без отговор в сълза проблясва..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ростислав Аврамов Все права защищены
