Парче подло олово свали от трона котешкия крал,
глухо забило се в плътта и отекнало в сърцето.
А страхливецът удобно зад храстите се сврял,
тържествуващо отправил крясък към небето.
Докато кръвта земята в черни багри още напоява,
той вече лъвската глава над бюрото си представя.
Последната искра в топлите кехлибарени очи угасва.
"Защо?" - въпрос без отговор в сълза проблясва..
© Ростислав Аврамов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
