Парче подло олово свали от трона котешкия крал,
глухо забило се в плътта и отекнало в сърцето.
А страхливецът удобно зад храстите се сврял,
тържествуващо отправил крясък към небето.
Докато кръвта земята в черни багри още напоява,
той вече лъвската глава над бюрото си представя.
Последната искра в топлите кехлибарени очи угасва.
"Защо?" - въпрос без отговор в сълза проблясва..
© Ростислав Аврамов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
