Сесил

18.01.2025 г., 10:14 ч.

Поезия » Друга

44 0 0

Парче подло олово свали от трона котешкия крал,

глухо забило се в плътта и отекнало в сърцето.

А страхливецът удобно зад храстите се сврял,

тържествуващо отправил крясък към небето.

Докато кръвта земята в черни багри още напоява,

той вече лъвската глава над бюрото си представя.

Последната искра в топлите кехлибарени очи угасва.

"Защо?" - въпрос без отговор в сълза проблясва..

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.