29 нояб. 2009 г., 00:24

Сетна Пътека 

  Поэзия
888 0 37

 

 

 

 

                                С Е Т Н А   П Ъ Т Е К А

              _____________________________________________

 

                                                                              Смисълът на Пътеката е в...

                                                                                           първопрохождането!

 

 

 

 

 

 

 

                                Пътеката свърши.

                                Нещата губят своя контур.

 

                                Стигнах до края ù -

                                oстарял.

                                Покръстен.

                                Зачеркнат.

                                Предаден!

                                Излишен...

 

                                Ранен. Но все още жив.

 

                                И дорде ръце не съм скръстил.

 

                                С клонче от Лавър

                                ще напиша.

                                Във топлата прах на пътеката:

 

 

 

 

                                Не търсете Пътеки!

 

 

 

 

 

                                2009 г.

 

                                                                Виктор БОРДЖИЕВ

 

 

 

 

 

© Виктор Борджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ти от сърце, Магдалена.
  • неведоми са пътеките...от сърце до сърце...от душа до душа...
    а немилостивата съдба за ръката ни води...
    прекрасно, Виктор...
  • И така може да се каже, Таня.
    Благодаря ти, че намина!
  • Пътеките ни откриват сами, търсени или не!
    Важно е да не спираме да вървим!
  • Благодаря, Маги!
  • Прекрасен стих
  • Благодаря ти, Елена!
  • С малко думи си казал всичко! Много философия лъха от стиховете ти! Страхотен си!
  • Извини ме, Приятелю!
    Вярно - че къде другаде ще скитат скитниците, ако
    не по друмища и пътеки? За което мъничко ти завиждам.
    Аз пък си помислих нещо съвсем различно...
    Но, радвам се за теб!
    Апропо, на "стоп" ли предпочиташ да скиташ или пеша?
  • Викторе, имах предвид "Не търсете Пътеки!", а търсенето на пътеки е смисъла на скитничеството ми.

    В другото си напълно прав.
  • Благодаря ви, Пурко, Скитник, че наминахте!
    Скъпи Скитниче, защо трябва да те натъжава последния стих?
    Не си ли съгласен, че людете трябва сами да си пробиваме пъртината.
    Ако не с крака, с мисъл тогава...
  • Поздрави от Скитник за хубавия стих!

    Но краят, по разбираеми причини, малко ме натъжава...
  • А дали по най-късия път се стига най-бързо? Поздрави и благодаря!
  • Благодаря ти, Феникс!
    Трогнат съм от словата ти...
  • Много често в стремежа си да търсим пътечки, пропускаме главния път...за съжаление! Поздравявам те за този стих! Както винаги-кратко и точно!
  • Благодаря ти, Диана, че намина!
  • Кога ли не си била права, Еми?
    Здравей!!!
  • Благодаря, Весела.
  • !*

    Вярно е, но все търсим пътечки! И ги намираме!
  • Благодаря ти, че намина, приказна чудеснице ALISA.
  • С признателност, Айлин, Веселка, Ангеле.
    Веси, с хората, които обичаме, не прокарваме "успоредни пътеки", защото
    те никога няма да се пресекат.
    А... вървим по ОБЩА ПЪТЕКА!!!
  • !!!
  • Да си направим собствени пътеки...
    Хм, с хората, които обичаме и са ни близки по душа, успоредни пътеки ли прокарваме?...
  • По една Пустинна Роза и за вас - Ангеле, Илко, Нели, Петя, Габи89.
    Признателен съм. Изключително!!!
    Благодаря на всинца ви.
  • Много хубав стих!
  • Много...!
    Мерси!
  • ...а ги прокарвайте сами...
  • Казваш да караме...през полето...и може би си прав!
    Ама пак ще си търсим навярно...
    Поздрав, Викторе!
  • Мили вечни момичета: Котел, Пагане, Жарава, Бети, Десислава, Христина,
    Душка, Росица, Венцислава, Петя, Веселка, Нежна Струна, Белла. И ти, момко Райсън. На двора имам пясъчна леха с много ПУСТИННИ РОЗИ.
    За всекито от вас по една!...
    Благодаря ви много.
  • Всеки има своята пътека и я следва неотлъчно...
    Поздрави!
  • Вечно живо остава написаното с лавър...
  • Дори тогава,когато попаднем в дупка и ни се струва без изход път има!Извади душата си от тази дупка,помогни и да тръгне по неравният път и ще видиш,че след време тя ще се спре на най-красивия път!Трудно е,но си заслужава!
  • Поздравления! Много оригинално! Браво!
  • "Может, смысл существования,
    в том - чтоб смысл его искать?"

    Китаецът пък казва: Отчаянието не е по-малко лъжливо от надеждата)))

    Бъди!
  • А смисълът на пътя не е в пристигането... а в споделянето...

    Поздрав!
  • Лирическият ти хич не ги тачи тези пътеки значи
    Но е прав - сами трябва да утъпкаме пътя си, за да има смисъл пътуването.
    Поздрав
  • Не си го и помисляй!Има пътека!
Предложения
: ??:??