СЕВЕРНА ПРИКАЗКА
Над белите замръзнали полета
нощта се спуска дрипава и синя;
опушено, чугунено, небето
трепери под чука на Илмаринен*
и старото духало пепел сива
пилее по звездите и луната,
а вятърът я смита в дълги гриви,
като коса, над Севера размятана.
Издига тежкия си чук титанът
край старото огнище разжарено
и като люшната в нощта камбана ...