severianin (Валентин Чернев)
417 677
3.03.2012 г., 11:25 ч.

Северна приказка 

  Поезия
1136 0 7

СЕВЕРНА ПРИКАЗКА

 

Над белите замръзнали полета

нощта се спуска дрипава и синя;

опушено, чугунено, небето

трепери под чука на Илмаринен*

и старото духало пепел сива

пилее по звездите и луната,

а вятърът я смита в дълги гриви,

като коса, над Севера размятана.

 

Издига тежкия си чук титанът

край старото огнище разжарено

и като люшната в нощта камбана

сред пепел и искри ечи Вселената.

Почакай миг, вълшебнико от мрака,

пусни чука, отпий горчиво вино –

пристигнал съм, невикан и нечакан,

пред твоя дом, ковачо Илмаринен.

 

През времето по лунната пътека

преведе ме мъдрецът Браги* скрито –

не дават боговете на човека

сред звездните пространства да се скита,

но аз съм също скалд*, дълбоко в мене

извира песен и среднощ ме буди,

и капка Мед* тече и в мойте вени –

жестока участ и велико чудо.

 

Когато сребърният скреж зачена

света край нас върху ръба на Нищото,

в Асгард* от боговете бе решено

ти с твоя чук, край старото огнище

да изковеш едно небе желязно

и златно слънце, кръгло и горещо –

да грее денем, вечер да залязва.

Но имаше да правиш още нещо!

 

Ти трябваше от сребърни монети

да изковеш безброй звезди красиви

и да ги разпилееш по небето –

да има по една за всички живи.

Дошъл съм днес, ковачо Илмаринен,

да питам:

моето сребро къде е?

Една звезда от стара ламарина

над мен шейсет години вече грее.

 

И подозирам, че не е самичка –

къде е нашето сребро, ковачо,

и колко тенекиени звездички

изгряват горе, щом се спусне здрачът?

Това ли е причината да нямам

спокоен ден и дълга топла есен;

дали заради твоята измама

така боли от всяка моя песен?

 

Сега не искам да ми връщаш нищо

– съдбата ми е птица отлетяла, –

но поразбутай огъня в огнището

и дай на мене старото духало!

Вземи чука и тези две жълтици

– това е всичко, в моя ден спестено!

От тебе искам две звезди-сестрици.

Не вдигай вежди – те не са за мене.

 

За внучките звезди от чисто злато

ще сложим горе – да им светят вечер

и да ги пазят в пътя им, когато

ще съм заминал някъде далече.

Дължиш ми го, ковачо Илмаринен,

платил съм ти го – имам право, значи!

Виж, тази нощ е приказна и синя.

Вземи чука,

вземи чука, ковачо!

 

 _____________

 

* Илмаринен – в карелската и финската митология – Божественият ковач,       изковал небесния свод, слънцето и звездите;

* Браги – бог, прославен с мъдростта и красноречието си, основател на скалдическото изкуство;

* Скалд – древноскандинавски поет-певец;

* Медът на поезията – свещена напитка, даваща мъдрост и вдъхновение, която бог Один добил за боговете;

* Асгард – небесната крепост, светът на боговете. Съществуват още светът на хората Мидгард, защитаван от бог Тор, и Утгард – краят на света, населен с великани и чудовища.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красива приказка!Поздравления Валентин!
  • Благодаря на всички. Лека вечер и дано Приказката бъде с вас...
  • ...И не е само митология!
    От поверието, че всеки човек си има звезда на небето, която определя съдбата му, през болката и справедливия протест, че не всеки е благословен с щастлив път в живота си – до затрогващия финал, който излъчва топла човешка обич и бащинска загриженост за поколението след теб, Поете..

    И всичко това – изразено с приказна образност, завидни познания и богат език.

    Честит Празник, Северянино!
  • Красива приказка!
    Поздрав
  • Браво!
    http://www.youtube.com/watch?v=8Af372EQLck&feature=related
  • Невероятна приказка! Поздрави, Валентин!
  • Хубаво!
    Честит Празник, Валентин!
Предложения
: ??:??