Северна приказка
СЕВЕРНА ПРИКАЗКА
Над белите замръзнали полета
нощта се спуска дрипава и синя;
опушено, чугунено, небето
трепери под чука на Илмаринен*
и старото духало пепел сива
пилее по звездите и луната,
а вятърът я смита в дълги гриви,
като коса, над Севера размятана.
Издига тежкия си чук титанът
край старото огнище разжарено
и като люшната в нощта камбана
сред пепел и искри ечи Вселената.
Почакай миг, вълшебнико от мрака,
пусни чука, отпий горчиво вино –
пристигнал съм, невикан и нечакан,
пред твоя дом, ковачо Илмаринен.
През времето по лунната пътека
преведе ме мъдрецът Браги* скрито –
не дават боговете на човека
сред звездните пространства да се скита,
но аз съм също скалд*, дълбоко в мене
извира песен и среднощ ме буди,
и капка Мед* тече и в мойте вени –
жестока участ и велико чудо.
Когато сребърният скреж зачена
света край нас върху ръба на Нищото,
в Асгард* от боговете бе решено
ти с твоя чук, край старото огнище
да изковеш едно небе желязно
и златно слънце, кръгло и горещо –
да грее денем, вечер да залязва.
Но имаше да правиш още нещо!
Ти трябваше от сребърни монети
да изковеш безброй звезди красиви
и да ги разпилееш по небето –
да има по една за всички живи.
Дошъл съм днес, ковачо Илмаринен,
да питам:
моето сребро къде е?
Една звезда от стара ламарина
над мен шейсет години вече грее.
И подозирам, че не е самичка –
къде е нашето сребро, ковачо,
и колко тенекиени звездички
изгряват горе, щом се спусне здрачът?
Това ли е причината да нямам
спокоен ден и дълга топла есен;
дали заради твоята измама
така боли от всяка моя песен?
Сега не искам да ми връщаш нищо
– съдбата ми е птица отлетяла, –
но поразбутай огъня в огнището
и дай на мене старото духало!
Вземи чука и тези две жълтици
– това е всичко, в моя ден спестено!
От тебе искам две звезди-сестрици.
Не вдигай вежди – те не са за мене.
За внучките звезди от чисто злато
ще сложим горе – да им светят вечер
и да ги пазят в пътя им, когато
ще съм заминал някъде далече.
Дължиш ми го, ковачо Илмаринен,
платил съм ти го – имам право, значи!
Виж, тази нощ е приказна и синя.
Вземи чука,
вземи чука, ковачо!
_____________
* Илмаринен – в карелската и финската митология – Божественият ковач, изковал небесния свод, слънцето и звездите;
* Браги – бог, прославен с мъдростта и красноречието си, основател на скалдическото изкуство;
* Скалд – древноскандинавски поет-певец;
* Медът на поезията – свещена напитка, даваща мъдрост и вдъхновение, която бог Один добил за боговете;
* Асгард – небесната крепост, светът на боговете. Съществуват още светът на хората Мидгард, защитаван от бог Тор, и Утгард – краят на света, населен с великани и чудовища.
© Валентин Чернев All rights reserved.
