12 мая 2020 г., 18:57

Сезони

1K 6 12

Сънувам лято и житни ръкойки,
сенки на морни жътвари,
дъх на зелено и песен на сойка,
капки роса в горски дъбрави.

 

Сънувам хляба с биле омайно,
расло в поле с маргарити,
песен и жътва в полето безкрайно
и сърпа в ръцете ти силни.

 

А после вратата сънувам,
през която те чакам да влезеш,
как заравяш в косата ми пръсти
точно преди денят да залезе.

 

И съм от пух на топола по-лека,

остава нейде земята под мене
в ръцете ти съм восъчно мека,
после покълваш най-малкото семе.

 

Отварям очи, а вече е зима
и лунен сняг на капки се рони.
Горещ, дъхът ми по тебе се стича...
будиш се и забравям всички сезони

 

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От всеки ред блика Любов!
    И много нежност!🌹
  • Бени, любима... казано от теб, означава много за мен!
    ....
    Ангелче! любов е... вече толкова сезони...
    ....
    Пепи!
  • !!!
  • Жени!!!...Потопих се твоя прекрасен поетичен кръговрат!
  • Дени, имала си такива сънища и ти, сигурна съм 💗
    ....
    Наде, радвам се да те видя
    ....
    Стойчо, сънища са отражение на деня ни... вероятно. Благодаря ти, че прочете.
    ....
    Деа, прекраснице, благодаря ти 💗
    ....
    Цвете, абсолютно влюбен стих, така е, признавам добре си дошла винаги 💗
    ....
    Васко, от значение е един единствен сезон - любов... Благодаря ти.
    ....
    Светли, благодаря, че се отби при мен 💗

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...