Сезони
Сънувам лято и житни ръкойки,
сенки на морни жътвари,
дъх на зелено и песен на сойка,
капки роса в горски дъбрави.
Сънувам хляба с биле омайно,
расло в поле с маргарити,
песен и жътва в полето безкрайно
и сърпа в ръцете ти силни.
А после вратата сънувам,
през която те чакам да влезеш,
как заравяш в косата ми пръсти
точно преди денят да залезе.
И съм от пух на топола по-лека,
остава нейде земята под мене
в ръцете ти съм восъчно мека,
после покълваш най-малкото семе.
Отварям очи, а вече е зима
и лунен сняг на капки се рони.
Горещ, дъхът ми по тебе се стича...
будиш се и забравям всички сезони
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
