12.05.2020 г., 18:57

Сезони

1K 6 12

Сънувам лято и житни ръкойки,
сенки на морни жътвари,
дъх на зелено и песен на сойка,
капки роса в горски дъбрави.

 

Сънувам хляба с биле омайно,
расло в поле с маргарити,
песен и жътва в полето безкрайно
и сърпа в ръцете ти силни.

 

А после вратата сънувам,
през която те чакам да влезеш,
как заравяш в косата ми пръсти
точно преди денят да залезе.

 

И съм от пух на топола по-лека,

остава нейде земята под мене
в ръцете ти съм восъчно мека,
после покълваш най-малкото семе.

 

Отварям очи, а вече е зима
и лунен сняг на капки се рони.
Горещ, дъхът ми по тебе се стича...
будиш се и забравям всички сезони

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От всеки ред блика Любов!
    И много нежност!🌹
  • Бени, любима... казано от теб, означава много за мен!
    ....
    Ангелче! любов е... вече толкова сезони...
    ....
    Пепи!
  • !!!
  • Жени!!!...Потопих се твоя прекрасен поетичен кръговрат!
  • Дени, имала си такива сънища и ти, сигурна съм 💗
    ....
    Наде, радвам се да те видя
    ....
    Стойчо, сънища са отражение на деня ни... вероятно. Благодаря ти, че прочете.
    ....
    Деа, прекраснице, благодаря ти 💗
    ....
    Цвете, абсолютно влюбен стих, така е, признавам добре си дошла винаги 💗
    ....
    Васко, от значение е един единствен сезон - любов... Благодаря ти.
    ....
    Светли, благодаря, че се отби при мен 💗

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...