10 мая 2013 г., 11:36

Сезони

841 0 3

Довиждане, каза ми ти

и бавно гръб обърна.

Погледна ме с тъжни очи

и след това си тръгна.

 

За чужбина ти замина,

от тогава изминаха много дни.

Вече втора зима

 далеч от мен си ти.

 

Дойдоха и птиците от юг,

но ти със тях не се върна.

Силно желая да си тук

и с радост да те прегърна.

 

Стоплиха ме летните дни,

тревата превърна се в слама.

Разтичат се моите сълзи,

вест да се върнеш, няма.

 

Есенният вятър обрули листата,

но теб до мен не довя.

Празна е без теб душата,

аз съм сам сама.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролетното момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...