Сезони
Довиждане, каза ми ти
и бавно гръб обърна.
Погледна ме с тъжни очи
и след това си тръгна.
За чужбина ти замина,
от тогава изминаха много дни.
Вече втора зима
далеч от мен си ти.
Дойдоха и птиците от юг,
но ти със тях не се върна.
Силно желая да си тук
и с радост да те прегърна.
Стоплиха ме летните дни,
тревата превърна се в слама.
Разтичат се моите сълзи,
вест да се върнеш, няма.
Есенният вятър обрули листата,
но теб до мен не довя.
Празна е без теб душата,
аз съм сам сама.
© Пролетното момиче All rights reserved.
