31 окт. 2005 г., 10:51

Сезони

1.1K 0 5
СЕЗОНИ

Уханна пролетна среща...

Срещнах те под цъфнали череши,
тревите шушнеха с омаен глас.
Бе буйна пролет и кръвта кипеше,
събуждаше копнения във нас.


Топла лятна усмивка...

Магия жарка лятото донесе –
загадъчна усмивка, протегнати ръце...
Аз жертвата езическа принесох –
във твойте длани сложих моето сърце.


Горчива есенна целувка...

Луната есенна дари с милувка
за сетен път преплетените длани.
Горчив пелин бе твоята целувка,
в очите вече нямаше покана...


Зимни думи за раздяла...

И зимата дойде с вихрушките нечакани.
От думите ти лъхаше на вечен мраз...
Сълзите пълнеха очите – неизплакани.
Ще дойде ли отново пролетта за нас?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любка Славова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...