Oct 31, 2005, 10:51 AM

Сезони

  Poetry
1.1K 0 5
СЕЗОНИ

Уханна пролетна среща...

Срещнах те под цъфнали череши,
тревите шушнеха с омаен глас.
Бе буйна пролет и кръвта кипеше,
събуждаше копнения във нас.


Топла лятна усмивка...

Магия жарка лятото донесе –
загадъчна усмивка, протегнати ръце...
Аз жертвата езическа принесох –
във твойте длани сложих моето сърце.


Горчива есенна целувка...

Луната есенна дари с милувка
за сетен път преплетените длани.
Горчив пелин бе твоята целувка,
в очите вече нямаше покана...


Зимни думи за раздяла...

И зимата дойде с вихрушките нечакани.
От думите ти лъхаше на вечен мраз...
Сълзите пълнеха очите – неизплакани.
Ще дойде ли отново пролетта за нас?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...