Oct 31, 2005, 10:51 AM

Сезони

  Poetry
1.1K 0 5
СЕЗОНИ

Уханна пролетна среща...

Срещнах те под цъфнали череши,
тревите шушнеха с омаен глас.
Бе буйна пролет и кръвта кипеше,
събуждаше копнения във нас.


Топла лятна усмивка...

Магия жарка лятото донесе –
загадъчна усмивка, протегнати ръце...
Аз жертвата езическа принесох –
във твойте длани сложих моето сърце.


Горчива есенна целувка...

Луната есенна дари с милувка
за сетен път преплетените длани.
Горчив пелин бе твоята целувка,
в очите вече нямаше покана...


Зимни думи за раздяла...

И зимата дойде с вихрушките нечакани.
От думите ти лъхаше на вечен мраз...
Сълзите пълнеха очите – неизплакани.
Ще дойде ли отново пролетта за нас?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Славова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...