Есента
с прежда мъглива плете,
одежди сребристи
на паяжинни нишки облича
и дърветата
с мистичност завива.
Опръскани с капчици бисерни,
листенцата брезови трепкат,
току да заплачат,
а сред тях врабчетата спорят
дали ще е люта
предстоящата зима
и за идното лято
мечтаят.
А аз –
за очите ти топли.
© Ласка Александрова Все права защищены
Поздравления!