3 окт. 2012 г., 14:28

Сезонно многоточие 

  Поэзия
5.0 (2)
605 0 5
На лятото в крайпътните надежди
разлива се лениво есента,
полепва по ръждясалите мрежи
на чувствата презрели. А дъжда
извира като пушек в кухи вени,
като разстроен вятър в полунощ;
и плисва с тишини, непрекроени,
в очите на сърдечния Гаврош.
Разстила се по облаци небето,
понякога, кастрирано, мълчи
и пада всеки къс от нас невзето
в ръцете, от които ни боли...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • Всегда я думал про жизнь в России И как по-русски нужно жить Когда юношей еще услышал Что русские во...
  • Ни дня, ни дна, а только середина. А я одна – ах, ты, скотина! /ночные пессимистично-оптимистичные р...

Ещё произведения »