gerrda (Геновева Христова)
408 4501
Oct 3, 2012, 2:28 PM

Сезонно многоточие 

  Poetry
511 0 5

 

 

 

На лятото в крайпътните надежди

разлива се лениво есента,

полепва по ръждясалите мрежи

на чувствата презрели. А дъжда

 

извира като пушек в кухи вени,

като разстроен вятър в полунощ;

и плисва с тишини, непрекроени,

в очите на сърдечния Гаврош.

 

Разстила се по облаци небето,

понякога, кастрирано, мълчи

и пада всеки къс от нас невзето

в ръцете, от които ни боли...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ех, не излизаш от ритъм! Супер.
  • Много интересно и загадъчно..., странни метафори..., и този дъжд...!!!
    А дъжда
    извира като пушек в кухи вени,
    като разстроен вятър в полунощ;
    и плисва с тишини, непрекроени,
    в очите на сърдечния Гаврош.
  • Високо асоциативен стих!
  • Красив стих!
  • Толкова образно... Прочетох си го няколко пъти и... все още незнам как да го коментирам, но определено страшно ми хареса!
Random works
: ??:??