На лятото в крайпътните надежди
разлива се лениво есента,
полепва по ръждясалите мрежи
на чувствата презрели. А дъжда
извира като пушек в кухи вени,
като разстроен вятър в полунощ;
и плисва с тишини, непрекроени,
в очите на сърдечния Гаврош.
Разстила се по облаци небето,
понякога, кастрирано, мълчи
и пада всеки къс от нас невзето
в ръцете, от които ни боли...