Сезонно многоточие

3 oct 2012, 14:28

Poesía

551 0 5

На лятото в крайпътните надежди

разлива се лениво есента,

полепва по ръждясалите мрежи

на чувствата презрели. А дъжда

извира като пушек в кухи вени,

като разстроен вятър в полунощ;

и плисва с тишини, непрекроени,

в очите на сърдечния Гаврош.

Разстила се по облаци небето,

понякога, кастрирано, мълчи

и пада всеки къс от нас невзето

в ръцете, от които ни боли...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

бялатишина

2017-06-28T23:04:40+03:00

Ех, не излизаш от ритъм! Супер.
Eva55 (Евелина Стоянова)

2012-10-05T21:10:10+03:00

Много интересно и загадъчно..., странни метафори..., и този дъжд...!!!
А дъжда
извира като пушек в кухи вени,
като разстроен вятър в полунощ;
и плисва с тишини, непрекроени,
в очите на сърдечния Гаврош.
B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

2012-10-04T21:34:59+03:00

Високо асоциативен стих!
Laska (Ласка Александрова)

2012-10-04T12:26:54+03:00

Красив стих!
djudjii (Жанет Велкова)

2012-10-03T15:43:43+03:00

Толкова образно... Прочетох си го няколко пъти и... все още незнам как да го коментирам, но определено страшно ми хареса!