17 июн. 2010 г., 17:20

Шантав живот

866 0 1

Като дете, изгубило играчка,

лутам се в шантавия си живот.

Опитвам, ставам, правя крачка,

прахосах шанса си - като в игра белот.

 

Светлина в очите не изгрява.

Мелодията на мечтите не звъни.

Чувството на загуба ме вледенява.

А щастието ме замерва с камъни.

 

Къде надеждата си аз изгубих?

Къде са мислите ми в този час?

За тоз пейзаж ли аз се борих?

Не вярвам, хващам се на бас!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йорданка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...