Като дете, изгубило играчка,
лутам се в шантавия си живот.
Опитвам, ставам, правя крачка,
прахосах шанса си - като в игра белот.
Светлина в очите не изгрява.
Мелодията на мечтите не звъни.
Чувството на загуба ме вледенява.
А щастието ме замерва с камъни.
Къде надеждата си аз изгубих?
Къде са мислите ми в този час?
За тоз пейзаж ли аз се борих?
Не вярвам, хващам се на бас!
© Йорданка Василева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
