Като дете, изгубило играчка,
лутам се в шантавия си живот.
Опитвам, ставам, правя крачка,
прахосах шанса си - като в игра белот.
Светлина в очите не изгрява.
Мелодията на мечтите не звъни.
Чувството на загуба ме вледенява.
А щастието ме замерва с камъни.
Къде надеждата си аз изгубих?
Къде са мислите ми в този час?
За тоз пейзаж ли аз се борих?
Не вярвам, хващам се на бас!
© Йорданка Василева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
