Като дете, изгубило играчка,
лутам се в шантавия си живот.
Опитвам, ставам, правя крачка,
прахосах шанса си - като в игра белот.
Светлина в очите не изгрява.
Мелодията на мечтите не звъни.
Чувството на загуба ме вледенява.
А щастието ме замерва с камъни.
Къде надеждата си аз изгубих?
Къде са мислите ми в този час?
За тоз пейзаж ли аз се борих?
Не вярвам, хващам се на бас!
© Йорданка Василева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
