17.06.2010 г., 17:20

Шантав живот

863 0 1

Като дете, изгубило играчка,

лутам се в шантавия си живот.

Опитвам, ставам, правя крачка,

прахосах шанса си - като в игра белот.

 

Светлина в очите не изгрява.

Мелодията на мечтите не звъни.

Чувството на загуба ме вледенява.

А щастието ме замерва с камъни.

 

Къде надеждата си аз изгубих?

Къде са мислите ми в този час?

За тоз пейзаж ли аз се борих?

Не вярвам, хващам се на бас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...