Като дете, изгубило играчка,
лутам се в шантавия си живот.
Опитвам, ставам, правя крачка,
прахосах шанса си - като в игра белот.
Светлина в очите не изгрява.
Мелодията на мечтите не звъни.
Чувството на загуба ме вледенява.
А щастието ме замерва с камъни.
Къде надеждата си аз изгубих?
Къде са мислите ми в този час?
За тоз пейзаж ли аз се борих?
Не вярвам, хващам се на бас!