17.06.2010 г., 17:20

Шантав живот

868 0 1

Като дете, изгубило играчка,

лутам се в шантавия си живот.

Опитвам, ставам, правя крачка,

прахосах шанса си - като в игра белот.

 

Светлина в очите не изгрява.

Мелодията на мечтите не звъни.

Чувството на загуба ме вледенява.

А щастието ме замерва с камъни.

 

Къде надеждата си аз изгубих?

Къде са мислите ми в този час?

За тоз пейзаж ли аз се борих?

Не вярвам, хващам се на бас!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...