Шарено е слънцето в небето,
шарено по детски то блести –
шарено в душата и сърцето
носи радост, обич и мечти!
Шареният свят ми се усмихва,
детското във мене съхранил
и липата пръска аромати –
споменът сърцето озарил.
Пак хвърчилото в небето гоня –
две ръце протягам да го спра,
със цветята нежно си говоря
и навред откривам красота.
Лятото ръце към мен простира,
позлатява моите коси,
шарен свят отвред ме вика,
шарено изпраща ми лъчи.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены