Назъртам в дълбините ти,
надигам се с последното утре.
Грабвам сълзите в очите ти,
гмуркайки се в бездните вътре.
Стоиш и търпеливо чакаш
да достигна въздишката жарка.
Последното ми чудо сякаш -
обичам те, макар да съм малка.
Нагълтах се с ветровете ти,
изтърбушила толкова приказки.
Ще ти зазимя страховете,
които са ми толкова близки...
© Ивелина каменова Все права защищены