16.03.2017 г., 22:36  

Ще ти зазимя страховете

1.5K 6 7

Назъртам в дълбините ти,

надигам се с последното утре.

Грабвам сълзите в очите ти,

гмуркайки се в бездните вътре.

Стоиш и търпеливо чакаш

да достигна въздишката жарка.

Последното ми чудо сякаш -

обичам те, макар да съм малка.

Нагълтах се с ветровете ти,

изтърбушила толкова приказки.

Ще ти зазимя страховете,

които са ми толкова близки...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина каменова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...