Назъртам в дълбините ти,
надигам се с последното утре.
Грабвам сълзите в очите ти,
гмуркайки се в бездните вътре.
Стоиш и търпеливо чакаш
да достигна въздишката жарка.
Последното ми чудо сякаш -
обичам те, макар да съм малка.
Нагълтах се с ветровете ти,
изтърбушила толкова приказки.
Ще ти зазимя страховете,
които са ми толкова близки...
© Ивелина каменова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
