Назъртам в дълбините ти,
надигам се с последното утре.
Грабвам сълзите в очите ти,
гмуркайки се в бездните вътре.
Стоиш и търпеливо чакаш
да достигна въздишката жарка.
Последното ми чудо сякаш -
обичам те, макар да съм малка.
Нагълтах се с ветровете ти,
изтърбушила толкова приказки.
Ще ти зазимя страховете,
които са ми толкова близки...
© Ивелина каменова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
