Назъртам в дълбините ти,
надигам се с последното утре.
Грабвам сълзите в очите ти,
гмуркайки се в бездните вътре.
Стоиш и търпеливо чакаш
да достигна въздишката жарка.
Последното ми чудо сякаш -
обичам те, макар да съм малка.
Нагълтах се с ветровете ти,
изтърбушила толкова приказки.
Ще ти зазимя страховете,
които са ми толкова близки...
© Ивелина каменова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
