Шепа пръст
Стрелките пак са спрели
забодени във мен
и чувства остарели
разрязват този ден.
Сърцето не, не чува
стои във две ръце.
Умът ми се преструва,
че спомени плете.
Заплита и разплита
най тъжният си миг.
Не плачи и не пита -
ни стон, ни смях, ни вик!
Крепя го във ръцете
с препълнена душа.
И пламък да му свети
и малко тъмнина.
Стрелките пак са спрели
и сякаш са ми Кръст,
а облаците бели
напомнят шепа пръст.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Слава Костадинова Все права защищены
