Стрелките пак са спрели
забодени във мен
и чувства остарели
разрязват този ден.
Сърцето не, не чува
стои във две ръце.
Умът ми се преструва,
че спомени плете.
Заплита и разплита
най тъжният си миг.
Не плачи и не пита -
ни стон, ни смях, ни вик!
Крепя го във ръцете
с препълнена душа.
И пламък да му свети
и малко тъмнина.
Стрелките пак са спрели
и сякаш са ми Кръст,
а облаците бели
напомнят шепа пръст.
© Слава Костадинова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
