Apr 20, 2016, 9:03 PM

Шепа пръст 

  Poetry » Other
323 0 2

Стрелките пак са спрели

забодени във мен

и чувства остарели

разрязват този ден.

Сърцето не, не чува

стои във две ръце.

Умът ми се преструва,

че спомени плете.

Заплита и разплита

най тъжният си миг.

Не плачи и не пита -

ни стон, ни смях, ни вик!

Крепя го във ръцете

с препълнена душа.

И пламък да му свети

и малко тъмнина.

Стрелките пак са спрели

и сякаш са ми Кръст,

а облаците бели

напомнят шепа пръст.

© Слава Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??