20 abr 2016, 21:03

Шепа пръст 

  Poesía » Otra
324 0 2

Стрелките пак са спрели

забодени във мен

и чувства остарели

разрязват този ден.

Сърцето не, не чува

стои във две ръце.

Умът ми се преструва,

че спомени плете.

Заплита и разплита

най тъжният си миг.

Не плачи и не пита -

ни стон, ни смях, ни вик!

Крепя го във ръцете

с препълнена душа.

И пламък да му свети

и малко тъмнина.

Стрелките пак са спрели

и сякаш са ми Кръст,

а облаците бели

напомнят шепа пръст.

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??